Църква Св. Богородица и Св. Йоан, Балинколиг

Преди 1808 г. католическите семейства, живеещи в района на Балинколиг, е трябвало да пътуват до Клаш Крос в Кариганара, Балинора или Килнаглори, за да присъстват на литургия. С появата на барутните мелници и създадените от тях работни места населението се е увеличило до такава степен, че е станало очевидно, че в Балинколиг е необходима църква. През 1808 г. е построен параклис, който служи като енорийска църква, замествайки този в Балинора. Той е служил на общността до 1866 г., когато е завършена църквата „Света Мария и Свети Йоан“. Параклисът след това е бил използван като училище и все още се използва, след като е интегриран в комплекса на Обществената зала.

През 1865 г. е решено да се построи по-голяма църква, която не само ще бъде по-просторна, архитектурно по-привлекателна и най-вече такава, която ще служи на енорията в продължение на много години напред.

Проектът на г-н Джордж Голди е в неоготически стил, типичен за периода. Той е включил и елементи от други периоди и затова нашата църква е толкова уникална. Място за църквата е дарено от Томас Уайз, който също така е предоставил безплатно ползване на кариера в Кулроу, от която е бил добиван целият варовик от квадран камък за направата на блоковете и др., необходими за сградата.

Строителят е бил г-н Бари Макмълън от Корк, а църквата е свидетелство за майсторството на занаятчиите от онова време. Витражите са от Нюкасъл, Англия, а имената на каноник Хорган, архитекта, строителя и други са изписани върху тях. Главният олтар е осигурен от мъжете от барутните мелници, олтарът на Девата Мария - от жените от енорията, а олтарът на Светото Сърце - от семейство Мърфи.